спо̀рен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
спорна, спорно, мн. спорни, прил.
1. Който предизвиква спор, дискусия; полемичен. Спорна теза. Спорни изводи.
2. За който трябва да се спори, да се преборят две страни, за да се спечели. Спорна топка. спорна, спорно, мн. спорни, прил. Разг. Който спори; резултатен, успешен. Спорна работа.
1. Който предизвиква спор, дискусия; полемичен. Спорна теза. Спорни изводи.
2. За който трябва да се спори, да се преборят две страни, за да се спечели. Спорна топка. спорна, спорно, мн. спорни, прил. Разг. Който спори; резултатен, успешен. Спорна работа.
Синоними
Грешни изписвания (1)
- спорин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | спо-рен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | спор-ния | ||
| пълен член | спор-ни-ят | ||
| ж. р. | спор-на | ||
| членувано | спор-на-та | ||
| ср. р. | спор-но | ||
| членувано | спор-но-то | ||
| мн. ч. | спор-ни | ||
| членувано | спор-ни-те | ||