обилен

Речник на българския език

обѝлен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

обѝлна, обѝлно, мн. обѝлни, прил. Който е в голямо количество; предостатъчен, изобилен. Обилен снеговалеж. Обилна храна.
същ. обѝлност, обилността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • обилин
  • убилен
  • убилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. оби-лен
непълен член обил-ния
пълен член обил-ни-ят
ж. р. обил-на
членувано обил-на-та
ср. р. обил-но
членувано обил-но-то
мн. ч. обил-ни
членувано обил-ни-те