има

Речник на българския език

1. има — сег. вр., 3 л., ед. ч.

има е производна форма на имам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. има — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

има е производна форма на имам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. има — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

има е производна форма на имам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).