1.
ѝмам
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
ѝмаш, несв.
1. Кого, какво. Притежавам, разполагам с нещо. Имам апартамент. Имам много пари. Имам много свободно време. Имам диплома за висше образование. Имам възможност да чета хубави книги.
2. Какво. Нося (обувки, дрехи). Днес имам шапка. Имам кожени ботуши.
3. Притежавам по природа. Имаме четири крайника.
4. Притежавам качество, особеност. Имам черна коса. Имам слаб характер. Имам талант. Имам положение. Имам власт. Имам късмет. Имам амбиции. Имам смелост.
5. Кого. Притежавам в някакво отношение. Имам майка. Имам мъж. Имам дъщеря. Имам приятели.
6. Какво. Получавам от някого. Днес имам писмо. Имам телеграма. Имам нареждане. Имам добро място. Имам задача.
7. Кого. Смятам за някакъв. За глупав ли ме имаш? Имам те за добър.
8. Разг. Какво. Болен съм от нещо. Имам жълтеница. Имам грип. Имам хрема.
9. Какво. Състоя се, съдържам. Къщата има девет стаи. Книгата има сто страници. Костюмът има две части.
10. В съчетания. Имам вид. Имам грижи. Имам интерес. Имам навик. Имам страх. Имам събрание. Имам отношения. Имам работа. Имам да чета.
имам се. — Разг.
1. За какъв. Смятам се, мисля се. Имам се за добра. Имам се за непостоянна.
2. С кого. Имам близки или интимни връзки с някого. Имаме се със съседите си. Имам се с един колега. Имаме се с него от пет години. — има. Безл.
1. Съществува, налице е. До блока има дървета. В стаята има диван. Има суша. Има буря. Има опасност. Има шарка по децата.
2. Случва се, осъществява се. Има митинг. Има събрание.
3. Означава бъдещо осъществяване или интензивност на бъдещо действие. Има да ходиш по екскурзии! Има да плаче за изгубените пари!
има ме — (или те, го, я, ни, ви, ги).
1. Съществувам, живея. Тези насекоми ги има само един ден.
2. Присъствам. Няма да ме има на сватбата.
3. Разг. Способен съм, ставам. Само за бели го има. Само за приказки те има, а за работа не.
• Да имаш да вземаш. — Разг. Не съм съгласен, няма да направя това, което искаш.
• Имам вземане-даване (с някого). — Разг. Имам някакви отношения.
• Имам дебела глава. — Разг. Инат съм.
• Имам думата. — Аз казвам какво ще стане.
• Имам на сърце. — Разг.
1. Обичам, влюбен съм в някого.
2. Много харесвам нещо, искам да го притежавам.
• Имам предвид. — Съобразявам се с нещо, с някого.
• Имам перо. — Умея да пиша, да съчинявам.
• Имам сметка. — Имам интерес, изгода.
• Имам сърце. 1. — Способен съм хладнокръвно да правя нещо.
2. Имам дух, желание, амбиция.
• Уста имам, език нямам. — Не обичам да споря, да се разправям.
мн. има̀ми, м. Мохамедански духовник.
1. Кого, какво. Притежавам, разполагам с нещо. Имам апартамент. Имам много пари. Имам много свободно време. Имам диплома за висше образование. Имам възможност да чета хубави книги.
2. Какво. Нося (обувки, дрехи). Днес имам шапка. Имам кожени ботуши.
3. Притежавам по природа. Имаме четири крайника.
4. Притежавам качество, особеност. Имам черна коса. Имам слаб характер. Имам талант. Имам положение. Имам власт. Имам късмет. Имам амбиции. Имам смелост.
5. Кого. Притежавам в някакво отношение. Имам майка. Имам мъж. Имам дъщеря. Имам приятели.
6. Какво. Получавам от някого. Днес имам писмо. Имам телеграма. Имам нареждане. Имам добро място. Имам задача.
7. Кого. Смятам за някакъв. За глупав ли ме имаш? Имам те за добър.
8. Разг. Какво. Болен съм от нещо. Имам жълтеница. Имам грип. Имам хрема.
9. Какво. Състоя се, съдържам. Къщата има девет стаи. Книгата има сто страници. Костюмът има две части.
10. В съчетания. Имам вид. Имам грижи. Имам интерес. Имам навик. Имам страх. Имам събрание. Имам отношения. Имам работа. Имам да чета.
имам се. — Разг.
1. За какъв. Смятам се, мисля се. Имам се за добра. Имам се за непостоянна.
2. С кого. Имам близки или интимни връзки с някого. Имаме се със съседите си. Имам се с един колега. Имаме се с него от пет години. — има. Безл.
1. Съществува, налице е. До блока има дървета. В стаята има диван. Има суша. Има буря. Има опасност. Има шарка по децата.
2. Случва се, осъществява се. Има митинг. Има събрание.
3. Означава бъдещо осъществяване или интензивност на бъдещо действие. Има да ходиш по екскурзии! Има да плаче за изгубените пари!
има ме — (или те, го, я, ни, ви, ги).
1. Съществувам, живея. Тези насекоми ги има само един ден.
2. Присъствам. Няма да ме има на сватбата.
3. Разг. Способен съм, ставам. Само за бели го има. Само за приказки те има, а за работа не.
• Да имаш да вземаш. — Разг. Не съм съгласен, няма да направя това, което искаш.
• Имам вземане-даване (с някого). — Разг. Имам някакви отношения.
• Имам дебела глава. — Разг. Инат съм.
• Имам думата. — Аз казвам какво ще стане.
• Имам на сърце. — Разг.
1. Обичам, влюбен съм в някого.
2. Много харесвам нещо, искам да го притежавам.
• Имам предвид. — Съобразявам се с нещо, с някого.
• Имам перо. — Умея да пиша, да съчинявам.
• Имам сметка. — Имам интерес, изгода.
• Имам сърце. 1. — Способен съм хладнокръвно да правя нещо.
2. Имам дух, желание, амбиция.
• Уста имам, език нямам. — Не обичам да споря, да се разправям.
мн. има̀ми, м. Мохамедански духовник.
Синоними
Грешни изписвания (1)
- имъм
2.
ѝмам
—
преходен глагол от несвършен вид
(тип 186ti)
Значение
ѝмаш, несв.
1. Кого, какво. Притежавам, разполагам с нещо. Имам апартамент. Имам много пари. Имам много свободно време. Имам диплома за висше образование. Имам възможност да чета хубави книги.
2. Какво. Нося (обувки, дрехи). Днес имам шапка. Имам кожени ботуши.
3. Притежавам по природа. Имаме четири крайника.
4. Притежавам качество, особеност. Имам черна коса. Имам слаб характер. Имам талант. Имам положение. Имам власт. Имам късмет. Имам амбиции. Имам смелост.
5. Кого. Притежавам в някакво отношение. Имам майка. Имам мъж. Имам дъщеря. Имам приятели.
6. Какво. Получавам от някого. Днес имам писмо. Имам телеграма. Имам нареждане. Имам добро място. Имам задача.
7. Кого. Смятам за някакъв. За глупав ли ме имаш? Имам те за добър.
8. Разг. Какво. Болен съм от нещо. Имам жълтеница. Имам грип. Имам хрема.
9. Какво. Състоя се, съдържам. Къщата има девет стаи. Книгата има сто страници. Костюмът има две части.
10. В съчетания. Имам вид. Имам грижи. Имам интерес. Имам навик. Имам страх. Имам събрание. Имам отношения. Имам работа. Имам да чета.
имам се. — Разг.
1. За какъв. Смятам се, мисля се. Имам се за добра. Имам се за непостоянна.
2. С кого. Имам близки или интимни връзки с някого. Имаме се със съседите си. Имам се с един колега. Имаме се с него от пет години. — има. Безл.
1. Съществува, налице е. До блока има дървета. В стаята има диван. Има суша. Има буря. Има опасност. Има шарка по децата.
2. Случва се, осъществява се. Има митинг. Има събрание.
3. Означава бъдещо осъществяване или интензивност на бъдещо действие. Има да ходиш по екскурзии! Има да плаче за изгубените пари!
има ме — (или те, го, я, ни, ви, ги).
1. Съществувам, живея. Тези насекоми ги има само един ден.
2. Присъствам. Няма да ме има на сватбата.
3. Разг. Способен съм, ставам. Само за бели го има. Само за приказки те има, а за работа не.
• Да имаш да вземаш. — Разг. Не съм съгласен, няма да направя това, което искаш.
• Имам вземане-даване (с някого). — Разг. Имам някакви отношения.
• Имам дебела глава. — Разг. Инат съм.
• Имам думата. — Аз казвам какво ще стане.
• Имам на сърце. — Разг.
1. Обичам, влюбен съм в някого.
2. Много харесвам нещо, искам да го притежавам.
• Имам предвид. — Съобразявам се с нещо, с някого.
• Имам перо. — Умея да пиша, да съчинявам.
• Имам сметка. — Имам интерес, изгода.
• Имам сърце. 1. — Способен съм хладнокръвно да правя нещо.
2. Имам дух, желание, амбиция.
• Уста имам, език нямам. — Не обичам да споря, да се разправям.
мн. има̀ми, м. Мохамедански духовник.
1. Кого, какво. Притежавам, разполагам с нещо. Имам апартамент. Имам много пари. Имам много свободно време. Имам диплома за висше образование. Имам възможност да чета хубави книги.
2. Какво. Нося (обувки, дрехи). Днес имам шапка. Имам кожени ботуши.
3. Притежавам по природа. Имаме четири крайника.
4. Притежавам качество, особеност. Имам черна коса. Имам слаб характер. Имам талант. Имам положение. Имам власт. Имам късмет. Имам амбиции. Имам смелост.
5. Кого. Притежавам в някакво отношение. Имам майка. Имам мъж. Имам дъщеря. Имам приятели.
6. Какво. Получавам от някого. Днес имам писмо. Имам телеграма. Имам нареждане. Имам добро място. Имам задача.
7. Кого. Смятам за някакъв. За глупав ли ме имаш? Имам те за добър.
8. Разг. Какво. Болен съм от нещо. Имам жълтеница. Имам грип. Имам хрема.
9. Какво. Състоя се, съдържам. Къщата има девет стаи. Книгата има сто страници. Костюмът има две части.
10. В съчетания. Имам вид. Имам грижи. Имам интерес. Имам навик. Имам страх. Имам събрание. Имам отношения. Имам работа. Имам да чета.
имам се. — Разг.
1. За какъв. Смятам се, мисля се. Имам се за добра. Имам се за непостоянна.
2. С кого. Имам близки или интимни връзки с някого. Имаме се със съседите си. Имам се с един колега. Имаме се с него от пет години. — има. Безл.
1. Съществува, налице е. До блока има дървета. В стаята има диван. Има суша. Има буря. Има опасност. Има шарка по децата.
2. Случва се, осъществява се. Има митинг. Има събрание.
3. Означава бъдещо осъществяване или интензивност на бъдещо действие. Има да ходиш по екскурзии! Има да плаче за изгубените пари!
има ме — (или те, го, я, ни, ви, ги).
1. Съществувам, живея. Тези насекоми ги има само един ден.
2. Присъствам. Няма да ме има на сватбата.
3. Разг. Способен съм, ставам. Само за бели го има. Само за приказки те има, а за работа не.
• Да имаш да вземаш. — Разг. Не съм съгласен, няма да направя това, което искаш.
• Имам вземане-даване (с някого). — Разг. Имам някакви отношения.
• Имам дебела глава. — Разг. Инат съм.
• Имам думата. — Аз казвам какво ще стане.
• Имам на сърце. — Разг.
1. Обичам, влюбен съм в някого.
2. Много харесвам нещо, искам да го притежавам.
• Имам предвид. — Съобразявам се с нещо, с някого.
• Имам перо. — Умея да пиша, да съчинявам.
• Имам сметка. — Имам интерес, изгода.
• Имам сърце. 1. — Способен съм хладнокръвно да правя нещо.
2. Имам дух, желание, амбиция.
• Уста имам, език нямам. — Не обичам да споря, да се разправям.
мн. има̀ми, м. Мохамедански духовник.
Синоними
Грешни изписвания (1)
- имъм
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
Лични глаголни форми
Изявително наклонение
Сегашно време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| 1 лице | имам | има-ме |
| 2 лице | имаш | има-те |
| 3 лице | има | имат |
Минало свършено време (аорист)
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| 1 лице | имах | имах-ме |
| 2 лице | има | имах-те |
| 3 лице | има | има-ха |
Минало несвършено време (имперфект)
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| 1 лице | имах | имах-ме |
| 2 лице | има-ше | имах-те |
| 3 лице | има-ше | има-ха |
Минало неопределено време (перфект)
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| 1 лице | имал съм | имала съм | имало съм | имали сме |
| 2 лице | имал си | имала си | имало си | имали сте |
| 3 лице | имал е | имала е | имало е | имали са |
Минало предварително време (плусквамперфект)
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| 1 лице | бях имал | бях имала | бях имало | бяхме имали |
| 2 лице | беше имал | беше имала | беше имало | бяхте имали |
| 3 лице | беше имал | беше имала | беше имало | бяха имали |
Бъдеще време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| 1 лице | ще имам | ще имаме |
| 2 лице | ще имаш | ще имате |
| 3 лице | ще има | ще имат |
Бъдеще предварително време
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| 1 лице | ще съм имал | ще съм имала | ще съм имало | ще сме имали |
| 2 лице | ще си имал | ще си имала | ще си имало | ще сте имали |
| 3 лице | ще е имал | ще е имала | ще е имало | ще са имали |
Бъдеще време в миналото
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| 1 лице | щях да имам | щяхме да имаме |
| 2 лице | щеше да имаш | щяхте да имате |
| 3 лице | щеше да има | щяха да имат |
Бъдеще предварително време в миналото
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| 1 лице | щях да съм имал | щях да съм имала | щях да съм имало | щяхме да сме имали |
| 2 лице | щеше да си имал | щеше да си имала | щеше да си имало | щяхте да сте имали |
| 3 лице | щеше да е имал | щеше да е имала | щеше да е имало | щяха да са имали |
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| 1 лице | имал съм | имала съм | имало съм | имали сме |
| 2 лице | имал си | имала си | имало си | имали сте |
| 3 лице | ||||
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| 1 лице | имал съм | имала съм | имало съм | имали сме |
| 2 лице | имал си | имала си | имало си | имали сте |
| 3 лице | ||||
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| 1 лице | бил съм имал | била съм имала | било съм имало | били сме имали |
| 2 лице | бил си имал | била си имала | било си имало | били сте имали |
| 3 лице | ||||
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| 1 лице | щял съм да имам | щяла съм да имам | щяло съм да имам | щели сме да имаме |
| 2 лице | щял си да имаш | щяла си да имаш | щяло си да имаш | щели сте да имате |
| 3 лице | ||||
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| 1 лице | щял съм да съм имал | щяла съм да съм имала | щяло съм да съм имало | щели сме да сме имали |
| 2 лице | щял си да си имал | щяла си да си имала | щяло си да си имало | щели сте да сте имали |
| 3 лице | ||||
Условно наклонение
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| 1 лице | бих имал | бих имала | бих имало | бихме имали |
| 2 лице | би имал | би имала | би имало | бихте имали |
| 3 лице | би имал | би имала | би имало | биха имали |
Повелително наклонение
| единствено число | множествено число |
|---|---|
| имай | имай-те |
Причастия (отглаголни прилагателни)
Минало страдателно причастие
| единствено число | мъжки род | иман | |
|---|---|---|---|
| непълен член | има-ния | ||
| пълен член | има-ни-ят | ||
| женски род | има-на | ||
| членувано | има-на-та | ||
| среден род | има-но | ||
| членувано | има-но-то | ||
| множествено число | има-ни | ||
| членувано | има-ни-те | ||
Минало свършено деятелно причастие
| единствено число | мъжки род | имал | |
|---|---|---|---|
| непълен член | има-лия | ||
| пълен член | има-ли-ят | ||
| женски род | има-ла | ||
| членувано | има-ла-та | ||
| среден род | има-ло | ||
| членувано | има-ло-то | ||
| множествено число | има-ли | ||
| членувано | има-ли-те | ||
Минало несвършено деятелно причастие
| единствено число | мъжки род | имал |
|---|---|---|
| женски род | има-ла | |
| среден род | има-ло | |
| множествено число | има-ли | |
Сегашно деятелно причастие
| единствено число | мъжки род | имащ | |
|---|---|---|---|
| непълен член | има-щия | ||
| пълен член | има-щи-ят | ||
| женски род | има-ща | ||
| членувано | има-ща-та | ||
| среден род | има-що | ||
| членувано | има-що-то | ||
| множествено число | има-щи | ||
| членувано | има-щи-те | ||