охолен

Речник на българския език

охо̀лен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

охо̀лна, охо̀лно, мн. охо̀лни, прил. Който е изпълнен с изобилие, доволство. Охолен живот.
същ. охо̀лност, охолността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • охолин
  • ухолен
  • ухолин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. охо-лен
непълен член охол-ния
пълен член охол-ни-ят
ж. р. охол-на
членувано охол-на-та
ср. р. охол-но
членувано охол-но-то
мн. ч. охол-ни
членувано охол-ни-те