безгрижен

Речник на българския език

безгрѝжен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

безгрѝжна, безгрѝжно, мн. безгрѝжни, прил. Който няма грижи или изразява отсъствие на грижи. Безгрижен човек. Безгрижно детство.
нареч. безгрѝжно. Усмихвам се безгрижно.
същ. безгрѝжие, ср. Твоето безгрижие ме удивлява.

Грешни изписвания (3)

  • безгрижин
  • бизгрижен
  • бизгрижин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. без-г-ри-жен
непълен член без-г-риж-ния
пълен член без-г-риж-ни-ят
ж. р. без-г-риж-на
членувано без-г-риж-на-та
ср. р. без-г-риж-но
членувано без-г-риж-но-то
мн. ч. без-г-риж-ни
членувано без-г-риж-ни-те