ленив

Речник на българския език

ленѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

ленѝва, ленѝво, мн. ленѝви, прил.
1. Който не желае да работи; мързелив, отпуснат. Ленив студент. Ставам ленив.
2. Който изразява леност; бавен, отпуснат. Ленив поглед. Лениви стъпки.
същ. ленѝвост, ленивостта̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • линив
  • лениф
  • линиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ле-нив
непълен член ле-ни-вия
пълен член ле-ни-ви-ят
ж. р. ле-ни-ва
членувано ле-ни-ва-та
ср. р. ле-ни-во
членувано ле-ни-во-то
мн. ч. ле-ни-ви
членувано ле-ни-ви-те