бавен

Речник на българския език

1. ба̀вен — прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

ба̀вна, ба̀вно, мн. ба̀вни, прил.
1. Който действа или се извършва с неголяма скорост.
2. Който протича и се осъществява дълго, продължително време.
нареч. ба̀вно. Вървя бавно.
прил. умал. ба̀вничък, ба̀вничка, ба̀вничко, мн. ба̀внички.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • бавин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ба-вен
непълен член бав-ния
пълен член бав-ни-ят
ж. р. бав-на
членувано бав-на-та
ср. р. бав-но
членувано бав-но-то
мн. ч. бав-ни
членувано бав-ни-те

2. бавен — мин. страд. прич. м. р.

бавен е производна форма на бавя (мин. страд. прич. м. р.).

Връзки