туткав

Речник на българския език

ту̀ткав прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

ту̀ткава, ту̀ткаво, мн. ту̀ткави, прил. Разг. Който се тута; пипкав, бавен, несръчен.
нареч. ту̀ткаво.
същ. ту̀ткавост, туткавостта̀, ж.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • туткъв
  • туткаф
  • туткъф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. тут-кав
непълен член тут-ка-вия
пълен член тут-ка-ви-ят
ж. р. тут-ка-ва
членувано тут-ка-ва-та
ср. р. тут-ка-во
членувано тут-ка-во-то
мн. ч. тут-ка-ви
членувано тут-ка-ви-те