дълъг

Речник на българския език

дъ̀лъг прилагателно име (тип 80) редактиране

Значение

дъ̀лга, дъ̀лго, мн. дъ̀лги, прил.
1. Който е с относително голяма дължина, над средната. Дълъг влак.
2. Който има определена дължина. Завесата е дълга два метра.
3. Който трае много време; продължителен. Дълъг филм. Дълга раздяла. Без него нощта беше дълга.
4. Само мн. Със съществителни, означаващи време — многоброен, много. Дълги нощи будуваше без него.
5. Разг. Висок. Колко си дълъг!
Дълга и широка. — За случка, история, за разказването на която е необходимо много време (обикн. защото е объркана и неприятна).
Дълъг панталон. — Панталон до глезените.
Имам дълъг език. — Говоря много и необмислено, без да се съобразявам, че мога да засегна някого.
Имам дълга ръка. — Крадлив съм.
Имам дълги уши. — Любопитен съм, научавам първи всички клюки.

Грешни изписвания (2)

  • дълак
  • дълък

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. дъ-лъг
непълен член дъл-гия
пълен член дъл-ги-ят
ж. р. дъл-га
членувано дъл-га-та
ср. р. дъл-го
членувано дъл-го-то
мн. ч. дъл-ги
членувано дъл-ги-те