проточен

Речник на българския език

1. прото̀чен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • проточин
  • пруточен
  • пруточин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. про-то-чен
непълен член про-точ-ния
пълен член про-точ-ни-ят
ж. р. про-точ-на
членувано про-точ-на-та
ср. р. про-точ-но
членувано про-точ-но-то
мн. ч. про-точ-ни
членувано про-точ-ни-те

2. проточен — мин. страд. прич. м. р.

проточен е производна форма на проточа (мин. страд. прич. м. р.).