източен

Речник на българския език

1. ѝзточен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вж. ѝзток

Грешни изписвания (3)

  • източин
  • изтучен
  • изтучин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-то-чен
непълен член из-то-че-ния
пълен член из-то-че-ни-ят
ж. р. из-то-че-на
членувано из-то-че-на-та
ср. р. из-то-че-но
членувано из-то-че-но-то
мн. ч. из-то-че-ни
членувано из-то-че-ни-те

2. ѝзточен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • източин
  • изтучен
  • изтучин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-то-чен
непълен член из-точ-ния
пълен член из-точ-ни-ят
ж. р. из-точ-на
членувано из-точ-на-та
ср. р. из-точ-но
членувано из-точ-но-то
мн. ч. из-точ-ни
членувано из-точ-ни-те

3. източен — мин. страд. прич. м. р.

източен е производна форма на източа (мин. страд. прич. м. р.).