изострен

Речник на българския език

1. изо̀стрен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • езострен
  • езострин
  • изострин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. изос-т-рен
непълен член изос-т-ре-ния
пълен член изос-т-ре-ни-ят
ж. р. изос-т-ре-на
членувано изос-т-ре-на-та
ср. р. изос-т-ре-но
членувано изос-т-ре-но-то
мн. ч. изос-т-ре-ни
членувано изос-т-ре-ни-те

2. изострен — мин. страд. прич. м. р.

изострен е производна форма на изостря (мин. страд. прич. м. р.).