бодлив

бодлѝв — прилагателно име (тип 76)

Значение

бодлѝва, бодлѝво, мн. бодлѝви, прил.
1. Който има бодли; който може да боде. Бодливи храсти. Бодлива крава. Бодливи мустачки.
2. Прен. Който причинява обида; язвителен, хаплив. Бодлив език.

Синоними

остър, шилест, заострен, изострен, трънлив
болезнен, парлив, щекотлив
язвителен, хаплив
с жило
тежък, труден
четинест, щръкнал

Грешни изписвания (3)

будлив
бодлиф
будлиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч.	м. р.		бод-лив
		непълен член	бод-ли-вия
		пълен член	бод-ли-ви-ят
	ж. р.		бод-ли-ва
	ж. р.	членувано	бод-ли-ва-та
	ср. р.		бод-ли-во
	ср. р.	членувано	бод-ли-во-то
мн. ч.			бод-ли-ви
мн. ч.		членувано	бод-ли-ви-те

Връзки