трънлив

Речник на българския език

трънлѝв — прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

трънлѝва, трънлѝво, мн. трънлѝви, прил.
1. Който е покрит с тръни.
2. Прен. Труден, пълен с опасности; мъчителен. Трънлив път.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • транлив
  • транлиф
  • трънлиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. трън-лив
непълен член трън-ли-вия
пълен член трън-ли-ви-ят
ж. р. трън-ли-ва
членувано трън-ли-ва-та
ср. р. трън-ли-во
членувано трън-ли-во-то
мн. ч. трън-ли-ви
членувано трън-ли-ви-те

Връзки