щекотлив

Речник на българския език

щекотлѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

щекотлѝва, щекотлѝво, мн. щекотлѝви, прил. Който е труден, деликатен и изисква особено внимание и такт. Щекотлива тема. Щекотлив въпрос.

Грешни изписвания (11)

  • штекотлив
  • штекутлив
  • штикотлив
  • штикутлив
  • щекутлив
  • щикотлив
  • щикутлив
  • щекотлиф
  • щекутлиф
  • щикотлиф
  • щикутлиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ще-кот-лив
непълен член ще-кот-ли-вия
пълен член ще-кот-ли-ви-ят
ж. р. ще-кот-ли-ва
членувано ще-кот-ли-ва-та
ср. р. ще-кот-ли-во
членувано ще-кот-ли-во-то
мн. ч. ще-кот-ли-ви
членувано ще-кот-ли-ви-те