делика̀тен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
делика̀тна, делика̀тно, мн. делика̀тни, прил.
1. Който е вежлив при общуване с други хора; тактичен. Деликатен човек.
2. Който има нежна, изящна външност. Деликатно лице.
3. Който е чувствителен към дразнения поради нежността си. Деликатна кожа.
4. Който изисква внимателно, тактично отношение. Деликатен въпрос.
същ. делика̀тност, деликатността̀, ж.
1. Който е вежлив при общуване с други хора; тактичен. Деликатен човек.
2. Който има нежна, изящна външност. Деликатно лице.
3. Който е чувствителен към дразнения поради нежността си. Деликатна кожа.
4. Който изисква внимателно, тактично отношение. Деликатен въпрос.
същ. делика̀тност, деликатността̀, ж.
Синоними
- нежен, изнежен, слаб, тънък, елегантен, фин, префинен, изтънчен, чувствителен, изящен, рафиниран
- внимателен, галантен, вежлив, тактичен
- неудобен, мъчен, труден, затруднителен, щекотлив, отговорен
- благ, мек, кротък, хрисим
- грижлив, подробен, предпазлив, разсъдлив, благоразумен
- мил
- изискан
- крехък, чуплив, хилав, болнав, немощен
- несигурен
- съчувствен, отстъпчив
- проблематичен, мъчителен, опасен, крайно неприятен
- строен, гъвкав, грациозен
- неприятен
Грешни изписвания (7)
- делекатен
- делекатин
- деликатин
- дилекатен
- дилекатин
- диликатен
- диликатин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | де-ли-ка-тен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | де-ли-кат-ния | ||
| пълен член | де-ли-кат-ни-ят | ||
| ж. р. | де-ли-кат-на | ||
| членувано | де-ли-кат-на-та | ||
| ср. р. | де-ли-кат-но | ||
| членувано | де-ли-кат-но-то | ||
| мн. ч. | де-ли-кат-ни | ||
| членувано | де-ли-кат-ни-те | ||