чувствѝтелен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
чувствѝтелна, чувствѝтелно, мн. чувствѝтелни, прил.
1. Който бързо се поддава на чувствата си. Чувствително дете.
2. Който лесно и бързо реагира на външни дразнения. Чувствителен нерв.
3. Прен. Който регистрира и най-слабото външно въздействие или отклонение, промяна. Чувствителен уред.
5. Прен. Значим, осезаем, значителен. Чувствителни загуби. Чувствителна разлика.
нареч. чувствѝтелно. Светът чувствително се променя.
същ. чувствѝтелност, чувствителността̀, ж.
1. Който бързо се поддава на чувствата си. Чувствително дете.
2. Който лесно и бързо реагира на външни дразнения. Чувствителен нерв.
3. Прен. Който регистрира и най-слабото външно въздействие или отклонение, промяна. Чувствителен уред.
5. Прен. Значим, осезаем, значителен. Чувствителни загуби. Чувствителна разлика.
нареч. чувствѝтелно. Светът чувствително се променя.
същ. чувствѝтелност, чувствителността̀, ж.
Синоними
- нежен, деликатен, сантиментален, прочувствен, емоционален
- впечатлителен, възприемчив, внимателен
- нервен, раздразнителен
- честолюбив, самолюбив, горд, себелюбив
- голям, значителен, внушителен, осезателен, реален, веществен
- изтънчен, изискан, префинен
- лесно възбудим, напрегнат
- лесно уязвим, болезнен, неустойчив
- остър, тънък
- изпълнен със съчувствие, съчувствен, състрадателен
- усещащ, съзнаващ, съзнателен
Грешни изписвания (7)
- човствителен
- човствителин
- човствитилен
- човствитилин
- чувствителин
- чувствитилен
- чувствитилин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | чув-с-т-ви-те-лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | чув-с-т-ви-тел-ния | ||
| пълен член | чув-с-т-ви-тел-ни-ят | ||
| ж. р. | чув-с-т-ви-тел-на | ||
| членувано | чув-с-т-ви-тел-на-та | ||
| ср. р. | чув-с-т-ви-тел-но | ||
| членувано | чув-с-т-ви-тел-но-то | ||
| мн. ч. | чув-с-т-ви-тел-ни | ||
| членувано | чув-с-т-ви-тел-ни-те | ||