чувствителен

Речник на българския език

чувствѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

чувствѝтелна, чувствѝтелно, мн. чувствѝтелни, прил.
1. Който бързо се поддава на чувствата си. Чувствително дете.
2. Който лесно и бързо реагира на външни дразнения. Чувствителен нерв.
3. Прен. Който регистрира и най-слабото външно въздействие или отклонение, промяна. Чувствителен уред.
5. Прен. Значим, осезаем, значителен. Чувствителни загуби. Чувствителна разлика.
нареч. чувствѝтелно. Светът чувствително се променя.
същ. чувствѝтелност, чувствителността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • човствителен
  • човствителин
  • човствитилен
  • човствитилин
  • чувствителин
  • чувствитилен
  • чувствитилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. чув-с-т-ви-те-лен
непълен член чув-с-т-ви-тел-ния
пълен член чув-с-т-ви-тел-ни-ят
ж. р. чув-с-т-ви-тел-на
членувано чув-с-т-ви-тел-на-та
ср. р. чув-с-т-ви-тел-но
членувано чув-с-т-ви-тел-но-то
мн. ч. чув-с-т-ви-тел-ни
членувано чув-с-т-ви-тел-ни-те