внушителен

Речник на българския език

внушѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

внушѝтелна, внушѝтелно, мн. внушѝтелни, прил.
1. Който е способен да внуши респект, да направи впечатление. С внушителен тон.
2. Който прави силно впечатление със своите размери. Внушителна фигура. Внушителна сграда.
нареч. внушѝтелно.

Грешни изписвания (7)

  • вношителен
  • вношителин
  • вношитилен
  • вношитилин
  • внушителин
  • внушитилен
  • внушитилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. вну-ши-те-лен
непълен член вну-ши-тел-ния
пълен член вну-ши-тел-ни-ят
ж. р. вну-ши-тел-на
членувано вну-ши-тел-на-та
ср. р. вну-ши-тел-но
членувано вну-ши-тел-но-то
мн. ч. вну-ши-тел-ни
членувано вну-ши-тел-ни-те