тържествен

Речник на българския език

тържѐствен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

тържѐствена, тържѐствено, мн. тържѐствени, прил.
1. Който е съпроводен с тържество; празничен. Тържествено откриване на учебната година.
2. Празничен, сериозен. Тържествен тон. Тържествен химн.
3. Ненарушим. Тържествено обещание.
нареч. тържѐствено. Тържествено звучи песента.
същ. тържѐственост, тържествеността̀, ж. Цветята и знамената придаваха тържественост на обстановката.

Грешни изписвания (3)

  • таржествен
  • таржествин
  • тържествин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. тър-жес-т-вен
непълен член тър-жес-т-ве-ния
пълен член тър-жес-т-ве-ни-ят
ж. р. тър-жес-т-ве-на
членувано тър-жес-т-ве-на-та
ср. р. тър-жес-т-ве-но
членувано тър-жес-т-ве-но-то
мн. ч. тър-жес-т-ве-ни
членувано тър-жес-т-ве-ни-те