блестящ

Речник на българския език

1. блестя̀щ некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

блестя̀ща, блестя̀що, мн. блестя̀щи, прил.
1. Който блести (в 1 и 2 знач.). Блестяща чистота. Блестящи очи.
2. Прен. Великолепен, превъзходен, забележителен. Блестящи резултати. Блестящ успех. Блестяща кариера. Блестяща победа.
нареч. блестя̀що. Справих се блестящо.

Грешни изписвания (3)

  • блестяшт
  • блистяшт
  • блистящ

2. блестящ — сег. деят. прич. м. р.

блестящ е производна форма на блестя (сег. деят. прич. м. р.).