щастлѝв
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
щастлѝва, щастлѝво, мн. щастлѝви, прил.
1. Който изпитва щастие. Щастлив човек.
2. Който е благополучен, радостен, успешен. Щастлив момент. Щастлив брак. Щастливо време.
3. Който съдържа и/или изразява щастие. Щастлив поглед. Щастлива усмивка.
нареч. щастлѝво. Засмя се щастливо.
• Роден под щастлива звезда. — Роден с късмет.
1. Който изпитва щастие. Щастлив човек.
2. Който е благополучен, радостен, успешен. Щастлив момент. Щастлив брак. Щастливо време.
3. Който съдържа и/или изразява щастие. Щастлив поглед. Щастлива усмивка.
нареч. щастлѝво. Засмя се щастливо.
• Роден под щастлива звезда. — Роден с късмет.
Синоними
Грешни изписвания (6)
- штастлив
- штъстлив
- щъстлив
- щастлиф
- щъстлиф
- щаслив
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | щас-т-лив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | щас-т-ли-вия | ||
| пълен член | щас-т-ли-ви-ят | ||
| ж. р. | щас-т-ли-ва | ||
| членувано | щас-т-ли-ва-та | ||
| ср. р. | щас-т-ли-во | ||
| членувано | щас-т-ли-во-то | ||
| мн. ч. | щас-т-ли-ви | ||
| членувано | щас-т-ли-ви-те | ||