благополу̀чен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
благополу̀чна, благополу̀чно, мн. благополу̀чни, прил. Успешен, сполучлив. Благополучен край.
нареч. благополу̀чно. Пристигнахме благополучно.
нареч. благополу̀чно. Пристигнахме благополучно.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- благополучин
- благопулучен
- благопулучин
- благуполучен
- благуполучин
- благупулучен
- благупулучин
- блъгополучен
- блъгополучин
- блъгопулучен
- блъгопулучин
- блъгуполучен
- блъгуполучин
- блъгупулучен
- блъгупулучин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | бла-го-по-лу-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | бла-го-по-луч-ния | ||
| пълен член | бла-го-по-луч-ни-ят | ||
| ж. р. | бла-го-по-луч-на | ||
| членувано | бла-го-по-луч-на-та | ||
| ср. р. | бла-го-по-луч-но | ||
| членувано | бла-го-по-луч-но-то | ||
| мн. ч. | бла-го-по-луч-ни | ||
| членувано | бла-го-по-луч-ни-те | ||