надарен

Речник на българския език

1. надарѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

надарѐна, надарѐно, мн. надарѐни, прил.
1. На когото е дадено много, който е получил много дарове. Надарен богато на сватба.
2. Който има природни дадености; способен, талантлив. Надарен художник.
същ. надарѐност, надареността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • надърен
  • нъдарен
  • нъдърен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. на-да-рен
непълен член на-да-ре-ния
пълен член на-да-ре-ни-ят
ж. р. на-да-ре-на
членувано на-да-ре-на-та
ср. р. на-да-ре-но
членувано на-да-ре-но-то
мн. ч. на-да-ре-ни
членувано на-да-ре-ни-те

2. надарен — мин. страд. прич. м. р.

надарен е производна форма на надаря (мин. страд. прич. м. р.).