о̀питен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
о̀питна, о̀питно, мн. о̀питни, прил.
1. Който има опит (в 1 знач.); сръчен, изкусен. Опитен хирург.
2. Който е свързан с опити или е предназначен за опити. Опитно поле.
• Опитно зайче. — Разг. Човек, върху когото се експериментира. Не искам да бъда опитно зайче на лекарите.
същ. о̀питност, опитността̀, ж. (в 1 знач.).
1. Който има опит (в 1 знач.); сръчен, изкусен. Опитен хирург.
2. Който е свързан с опити или е предназначен за опити. Опитно поле.
• Опитно зайче. — Разг. Човек, върху когото се експериментира. Не искам да бъда опитно зайче на лекарите.
същ. о̀питност, опитността̀, ж. (в 1 знач.).
Синоними
Грешни изписвания (3)
- опетен
- опетин
- опитин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | опи-тен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | опит-ния | ||
| пълен член | опит-ни-ят | ||
| ж. р. | опит-на | ||
| членувано | опит-на-та | ||
| ср. р. | опит-но | ||
| членувано | опит-но-то | ||
| мн. ч. | опит-ни | ||
| членувано | опит-ни-те | ||