похватен

Речник на българския език

похва̀тен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

похва̀тна, похва̀тно, мн. похва̀тни, прил. Който има похват (в 1 знач.); сръчен, умел, ловък, изкусен.

Грешни изписвания (7)

  • пофатен
  • пофатин
  • похватин
  • пуфатен
  • пуфатин
  • пухватен
  • пухватин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пох-ва-тен
непълен член пох-ват-ния
пълен член пох-ват-ни-ят
ж. р. пох-ват-на
членувано пох-ват-на-та
ср. р. пох-ват-но
членувано пох-ват-но-то
мн. ч. пох-ват-ни
членувано пох-ват-ни-те