умел

Речник на българския език

умѐл прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

умѐла, умѐло, мн. умѐли, прил.
1. Който е сръчен, вещ, ловък, изкусен. Умел шивач. Умела учителка.
2. Който е хитър, гъвкав, обигран. Умел търговец.
3. Който е извършен майсторски, изкусно, ловко. Умел ход.
нареч. умѐло.

Грешни изписвания (1)

  • омел

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. умел
непълен член уме-лия
пълен член уме-ли-ят
ж. р. уме-ла
членувано уме-ла-та
ср. р. уме-ло
членувано уме-ло-то
мн. ч. уме-ли
членувано уме-ли-те