умѐл
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
умѐла, умѐло, мн. умѐли, прил.
1. Който е сръчен, вещ, ловък, изкусен. Умел шивач. Умела учителка.
2. Който е хитър, гъвкав, обигран. Умел търговец.
3. Който е извършен майсторски, изкусно, ловко. Умел ход.
нареч. умѐло.
1. Който е сръчен, вещ, ловък, изкусен. Умел шивач. Умела учителка.
2. Който е хитър, гъвкав, обигран. Умел търговец.
3. Който е извършен майсторски, изкусно, ловко. Умел ход.
нареч. умѐло.
Синоними
Грешни изписвания (1)
- омел