който

вин. за лице кого̀то, дат. за лице остар. кому̀то, коя̀то, коѐто, мн. коѝто, относ. мест. Като съюз. 1. За въвеждане на подчинено определително изречение. Човекът, който седеше до мене, слезе още на предната гара. Ето журналиста, с когото се запознах миналата седмица. Прочете ли списанието, което ти дадох?
2. За въвеждане на подчинено подложно изречение. Който не работи, няма да яде.
3. За въвеждане на подчинено сказуемноопределително изречение. Тези са, на които можете да разчитате.
• Който и да е. — Без значение кой, всеки. Който и да е от тях ще ти каже.