умелият

Речник на българския език

1. умелият — м. р. пълен член

умелият е производна форма на умел (м. р. пълен член).

2. умелият — мин. деят. св. прич. м. р. пълен член

умелият е производна форма на умея (мин. деят. св. прич. м. р. пълен член).