умея

Речник на българския език

умѐя непреходен глагол от несвършен вид (тип 160ii) редактиране

Значение

умѐеш, мин. св. умя̀х, мин. прич. умя̀л, несв. Способен съм да правя нещо, имам умения, удава ми се. Умея да готвя. Умея да шия. Умея да живея. Умея да се измъквам от трудни положения.

Грешни изписвания (3)

  • омеъ
  • омея
  • умеъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице умея уме-ем
2 лице уме-еш уме-е-те
3 лице умее уме-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице умях умях-ме
2 лице умя умях-те
3 лице умя умя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице уме-ех уме-ех-ме
2 лице уме-е-ше уме-ех-те
3 лице уме-е-ше уме-е-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице умял съм умяла съм умяло съм умели сме
2 лице умял си умяла си умяло си умели сте
3 лице умял е умяла е умяло е умели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях умял бях умяла бях умяло бяхме умели
2 лице беше умял беше умяла беше умяло бяхте умели
3 лице беше умял беше умяла беше умяло бяха умели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще умея ще умеем
2 лице ще умееш ще умеете
3 лице ще умее ще умеят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм умял ще съм умяла ще съм умяло ще сме умели
2 лице ще си умял ще си умяла ще си умяло ще сте умели
3 лице ще е умял ще е умяла ще е умяло ще са умели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да умея щяхме да умеем
2 лице щеше да умееш щяхте да умеете
3 лице щеше да умее щяха да умеят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм умял щях да съм умяла щях да съм умяло щяхме да сме умели
2 лице щеше да си умял щеше да си умяла щеше да си умяло щяхте да сте умели
3 лице щеше да е умял щеше да е умяла щеше да е умяло щяха да са умели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице умеел съм умеела съм умеело съм умеели сме
2 лице умеел си умеела си умеело си умеели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице умял съм умяла съм умяло съм умели сме
2 лице умял си умяла си умяло си умели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм умял била съм умяла било съм умяло били сме умели
2 лице бил си умял била си умяла било си умяло били сте умели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да умея щяла съм да умея щяло съм да умея щели сме да умеем
2 лице щял си да умееш щяла си да умееш щяло си да умееш щели сте да умеете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм умял щяла съм да съм умяла щяло съм да съм умяло щели сме да сме умели
2 лице щял си да си умял щяла си да си умяла щяло си да си умяло щели сте да сте умели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих умял бих умяла бих умяло бихме умели
2 лице би умял би умяла би умяло бихте умели
3 лице би умял би умяла би умяло биха умели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
умей умей-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род умял
непълен член уме-лия
пълен член уме-ли-ят
женски род умя-ла
членувано умя-ла-та
среден род умя-ло
членувано умя-ло-то
множествено число уме-ли
членувано уме-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род уме-ел
женски род уме-е-ла
среден род уме-е-ло
множествено число уме-е-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род уме-ещ
непълен член уме-е-щия
пълен член уме-е-щи-ят
женски род уме-е-ща
членувано уме-е-ща-та
среден род уме-е-що
членувано уме-е-що-то
множествено число уме-е-щи
членувано уме-е-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

уме-ей-ки