умеещ

Речник на българския език

1. умѐещ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • омеешт
  • омеещ
  • омеишт
  • омеищ
  • умеешт
  • умеишт
  • умеищ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. уме-ещ
непълен член уме-е-щия
пълен член уме-е-щи-ят
ж. р. уме-е-ща
членувано уме-е-ща-та
ср. р. уме-е-що
членувано уме-е-що-то
мн. ч. уме-е-щи
членувано уме-е-щи-те

2. умеещ — сег. деят. прич. м. р.

умеещ е производна форма на умея (сег. деят. прич. м. р.).