било съм умяло

Речник на българския език

1. било съм умяло — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

било съм умяло е производна форма на умея (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).