умяло е

Речник на българския език

1. умяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

умяло е е производна форма на умея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. умяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

умяло е е производна форма на умея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).