умеел

Речник на българския език

1. умеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умеел е производна форма на умея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. умеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

умеел е производна форма на умея (мин. деят. несв. прич. м. р.).