умелите

Речник на българския език

1. умелите — мн. ч. членувано

умелите е производна форма на умел (мн. ч. членувано).

2. умелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

умелите е производна форма на умея (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).