отръки

Речник на българския език

о̀тръки — наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч. Разг. Удобно, сгодно.
• Иде ми отръки. — Разг. Умея да правя нещо, сръчен съм.

Грешни изписвания (3)

  • отраке
  • отраки
  • отръке

Връзки