умяла

Речник на българския език

1. умяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

умяла е производна форма на умея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. умяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

умяла е производна форма на умея (мин. деят. св. прич. ж. р.).