спосо̀бен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
способна, способно, мн. способни, прил.
1. Който има способности; надарен, изкусен, талантлив, даровит. Способен занаятчия. Способен учител.
2. Който може да направи нещо, което се превръща в негова характерна черта. Способна съм да чета цяла нощ. Способен е на всякакви мръсотии.
3. Годен. Способна съм да тичам дълго.
1. Който има способности; надарен, изкусен, талантлив, даровит. Способен занаятчия. Способен учител.
2. Който може да направи нещо, което се превръща в негова характерна черта. Способна съм да чета цяла нощ. Способен е на всякакви мръсотии.
3. Годен. Способна съм да тичам дълго.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- способин
- спусобен
- спусобин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | спо-со-бен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | спо-соб-ния | ||
| пълен член | спо-соб-ни-ят | ||
| ж. р. | спо-соб-на | ||
| членувано | спо-соб-на-та | ||
| ср. р. | спо-соб-но | ||
| членувано | спо-соб-но-то | ||
| мн. ч. | спо-соб-ни | ||
| членувано | спо-соб-ни-те | ||