схватлив

Речник на българския език

схватлѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

схватлѝва, схватлѝво, мн. схватлѝви, прил. Който бързо схваща, лесно усвоява нещо. Схватлив ученик.
същ. схватлѝвост, схватливостта̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • сфатлив
  • сфътлив
  • схвътлив
  • сфатлиф
  • сфътлиф
  • схватлиф
  • схвътлиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. схват-лив
непълен член схват-ли-вия
пълен член схват-ли-ви-ят
ж. р. схват-ли-ва
членувано схват-ли-ва-та
ср. р. схват-ли-во
членувано схват-ли-во-то
мн. ч. схват-ли-ви
членувано схват-ли-ви-те