наблюдателен

Речник на българския език

наблюда̀телен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

наблюда̀телна, наблюда̀телно, мн. наблюда̀телни, прил.
1. Който умее добре да наблюдава, внимателен. Наблюдателно момиче.
2. Който е предназначен за наблюдение. Наблюдателна кула.
същ. наблюда̀телност, наблюдателността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • наблюдателин
  • наблюдатилен
  • наблюдатилин
  • нъблюдателен
  • нъблюдателин
  • нъблюдатилен
  • нъблюдатилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. наб-лю-да-те-лен
непълен член наб-лю-да-тел-ния
пълен член наб-лю-да-тел-ни-ят
ж. р. наб-лю-да-тел-на
членувано наб-лю-да-тел-на-та
ср. р. наб-лю-да-тел-но
членувано наб-лю-да-тел-но-то
мн. ч. наб-лю-да-тел-ни
членувано наб-лю-да-тел-ни-те