у̀мен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
у̀мна, у̀мно, мн. у̀мни, прил.
1. Който притежава силен ум; интелигентен, схватлив, възприемчив; разумен. Умен човек.
2. Който е извършен с ум, с разум и съобразителност. Умно решение. Умни думи.
3. Който изразява ум, интелигентност. Умен поглед.
същ. у̀мност, умността̀, ж.
• Умна глава. — Много умен човек.
1. Който притежава силен ум; интелигентен, схватлив, възприемчив; разумен. Умен човек.
2. Който е извършен с ум, с разум и съобразителност. Умно решение. Умни думи.
3. Който изразява ум, интелигентност. Умен поглед.
същ. у̀мност, умността̀, ж.
• Умна глава. — Много умен човек.
Синоними
- мъдър, разумен, разсъдлив, здравомислещ, смислен, свестен, прозорлив, осторожен, схватлив, възприемчив, интелигентен, зрял, трезв, умна глава, сече му главата, сериозен, съзнателен, поумнял
- хитър, дълбок
- далновиден, учен
- бърз, находчив, остроумен, безскрупулен, нахакан
- способен
- проницателен, благоразумен
- наблюдателен, буден
- съобразителен, тънък
- отракан, ловък
- надарен, талантлив
Грешни изписвания (1)
- умин