остроу̀мен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
остроу̀мна, остроу̀мно, мн. остроу̀мни, прил.
1. Който има изобретателен, остър ум. Остроумно дете.
2. Който съдържа остроумие; духовит, оригинален. Остроумен отговор.
3. Който е създаден или изобретен с много умение. Остроумно творение.
1. Който има изобретателен, остър ум. Остроумно дете.
2. Който съдържа остроумие; духовит, оригинален. Остроумен отговор.
3. Който е създаден или изобретен с много умение. Остроумно творение.
Синоними
- умен, проницателен, прозорлив, презрителен, проникновен, дълбок, предвидлив, изобретателен, находчив, сече му главата, сече му пипето
- забавен, весел, духовит, дяволит
- пикантен, солен, пиперлия
- сръчен, изкусен
- интелигентен, бърз, хитър, безскрупулен, нахакан
- способен, схватлив
- ловък, съобразителен, лукав
Грешни изписвания (7)
- остроумин
- оструумен
- оструумин
- устроумен
- устроумин
- уструумен
- уструумин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ос-т-ро-у-мен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ос-т-ро-ум-ния | ||
| пълен член | ос-т-ро-ум-ни-ят | ||
| ж. р. | ос-т-ро-ум-на | ||
| членувано | ос-т-ро-ум-на-та | ||
| ср. р. | ос-т-ро-ум-но | ||
| членувано | ос-т-ро-ум-но-то | ||
| мн. ч. | ос-т-ро-ум-ни | ||
| членувано | ос-т-ро-ум-ни-те | ||