изобрета̀телен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
изобрета̀телна, изобрета̀телно, мн. изобрета̀телни, прил.
1. За ум, дух — способен и склонен да изобретява, да измисля новости.
2. За човек — който има съобразителна и гъвкава мисъл. Изобретателен селянин.
1. За ум, дух — способен и склонен да изобретява, да измисля новости.
2. За човек — който има съобразителна и гъвкава мисъл. Изобретателен селянин.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- изобретателин
- изобретатилен
- изобретатилин
- изобритателен
- изобритателин
- изобритатилен
- изобритатилин
- изубретателен
- изубретателин
- изубретатилен
- изубретатилин
- изубритателен
- изубритателин
- изубритатилен
- изубритатилин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | изоб-ре-та-те-лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | изоб-ре-та-тел-ния | ||
| пълен член | изоб-ре-та-тел-ни-ят | ||
| ж. р. | изоб-ре-та-тел-на | ||
| членувано | изоб-ре-та-тел-на-та | ||
| ср. р. | изоб-ре-та-тел-но | ||
| членувано | изоб-ре-та-тел-но-то | ||
| мн. ч. | изоб-ре-та-тел-ни | ||
| членувано | изоб-ре-та-тел-ни-те | ||