духовит

Речник на българския език

духовѝт прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

духовѝта, духовѝто, мн. духовѝти, прил.
1. Който проявява остроумие, който е с добро чувство за хумор; забавен, остроумен. Духовит човек.
2. Който е израз, проява на остроумие, добро чувство за хумор; забавен, остроумен. Духовита забележка.
същ. духовѝтост, духовитостта̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • доховит
  • дохувит
  • духувит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ду-хо-вит
непълен член ду-хо-ви-тия
пълен член ду-хо-ви-ти-ят
ж. р. ду-хо-ви-та
членувано ду-хо-ви-та-та
ср. р. ду-хо-ви-то
членувано ду-хо-ви-то-то
мн. ч. ду-хо-ви-ти
членувано ду-хо-ви-ти-те