солен

Речник на българския език

1. со̀лен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

солна, солно, мн. солни, прил. Който се отнася до сол
1. Солна мина. солена, солено, мн. солени, прил.
1. Който съдържа сол 1 или има прекалено остър вкус на сол. Рибата е солена. Супата е солена. Бисквитите са солени.
2. Който е приготвен с много сол. Солени краставици.
Излиза ми солено.Разг. Излиза ми много скъпо; с големи жертви.

Грешни изписвания (1)

  • солин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. со-лен
непълен член со-ле-ния
пълен член со-ле-ни-ят
ж. р. со-ле-на
членувано со-ле-на-та
ср. р. со-ле-но
членувано со-ле-но-то
мн. ч. со-ле-ни
членувано со-ле-ни-те

2. со̀лен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

солна, солно, мн. солни, прил. Който се отнася до сол
1. Солна мина. солена, солено, мн. солени, прил.
1. Който съдържа сол 1 или има прекалено остър вкус на сол. Рибата е солена. Супата е солена. Бисквитите са солени.
2. Който е приготвен с много сол. Солени краставици.
Излиза ми солено.Разг. Излиза ми много скъпо; с големи жертви.

Грешни изписвания (1)

  • солин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. со-лен
непълен член сол-ния
пълен член сол-ни-ят
ж. р. сол-на
членувано сол-на-та
ср. р. сол-но
членувано сол-но-то
мн. ч. сол-ни
членувано сол-ни-те

3. солен — мин. страд. прич. м. р.

солен е производна форма на соля (мин. страд. прич. м. р.).