1.
вѐсел
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
вѐсела, вѐсело, мн. вѐсели, прил.
1. Който е в добро разположение на духа; радостен, жизнерадостен, бодър. Весел човек. Много си весел днес.
2. Който изразява или предизвиква радост, бодрост, добро настроение. Весело лице. Весела песен. Весели краски.
3. Прен. Разг. За растение, цвят — свеж, неувяхнал. Много са весели тая сутрин цветята.
4. Който буди смях. Весела история. Весела пиеска.
нареч. вѐсело. Говоря весело.
същ. вѐселост, веселостта̀, ж.
1. Който е в добро разположение на духа; радостен, жизнерадостен, бодър. Весел човек. Много си весел днес.
2. Който изразява или предизвиква радост, бодрост, добро настроение. Весело лице. Весела песен. Весели краски.
3. Прен. Разг. За растение, цвят — свеж, неувяхнал. Много са весели тая сутрин цветята.
4. Който буди смях. Весела история. Весела пиеска.
нареч. вѐсело. Говоря весело.
същ. вѐселост, веселостта̀, ж.
Синоними
- радостен, жизнерадостен, доволен, засмян, усмихнат, ухилен, жив, бодър, игрив, веселяк, приятен, приветлив, свеж, духовит, остроумен, разположен, в настроение, щастлив
- комичен, смешен, шеговит
- въздушен, лек, лекомислен
- добродушен, общителен, безгрижен, сърдечен
- закачлив, дяволит
- оживен
- разпален, необуздан
- любезен, вежлив
- очарователен, обаятелен, привлекателен, мил
- лъчезарен, оптимистичен
- шумен, експанзивен, ликуващ
Грешни изписвания (1)
- весил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ве-сел | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ве-се-лия | ||
| пълен член | ве-се-ли-ят | ||
| ж. р. | ве-се-ла | ||
| членувано | ве-се-ла-та | ||
| ср. р. | ве-се-ло | ||
| членувано | ве-се-ло-то | ||
| мн. ч. | ве-се-ли | ||
| членувано | ве-се-ли-те | ||