веселяк

Речник на българския език

веселя̀к съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. веселя̀ци, м. Човек, който умее да весели себе си и другите.

Грешни изписвания (3)

  • весиляк
  • виселяк
  • висиляк

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ве-се-ляк
непълен член ве-се-ля-ка
пълен член ве-се-ля-кът
мн.ч. ве-се-ля-ци
членувано ве-се-ля-ци-те
бройна форма ве-се-ля-ци
звателна форма ве-се-ля-ко