майтапчия

Речник на българския език

майтапчѝя съществително име, мъжки род (тип 39) редактиране

Значение

мн. майтапчѝи, м. Разг. Човек, който обича да се майтапи с другите, да се шегува с тях.
прил. майтапчѝйски, майтапчѝйска, майтапчѝйско, мн. майтапчѝйски.

Грешни изписвания (7)

  • майтапчиъ
  • майтъпчиъ
  • майтъпчия
  • мъйтапчиъ
  • мъйтапчия
  • мъйтъпчиъ
  • мъйтъпчия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. май-тап-чия
непълен член май-тап-чи-я-та
пълен член май-тап-чи-я-та
мн.ч. май-тап-чии
членувано май-тап-чи-и-те
бройна форма май-тап-чии
звателна форма май-тап-чи-йо