настроение

Речник на българския език

настроѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. настроѐния, ср.
1. Вътрешно душевно състояние. Бодро настроение.
2. Склонност към нещо, желание. Нямам настроение да пея.
3. Насока на мисли, чувства и др. Обществени настроения.
Не съм в настроение. — С лошо настроение съм.
В настроение съм. — С добро настроение съм.

Грешни изписвания (3)

  • наструение
  • нъстроение
  • нъструение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нас-т-ро-е-ние
членувано нас-т-ро-е-ни-е-то
мн.ч. нас-т-ро-е-ния
членувано нас-т-ро-е-ни-я-та