вдъхновение

Речник на българския език

вдъхновѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Въодушевление, настроение, ентусиазъм; творчески, душевен подем. Работя с вдъхновение. Имам вдъхновение.

Грешни изписвания (3)

  • вдахновение
  • вдахнувение
  • вдъхнувение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вдъх-но-ве-ние
членувано вдъх-но-ве-ни-е-то
мн.ч. вдъх-но-ве-ния
членувано вдъх-но-ве-ни-я-та